Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Дискусия за всичко около родните и чуждестранните медии.

Модератор: Георги

Потребителски аватар
Atlantique
Мнения: 69
Регистриран на: ср сеп 07, 2016 8:02 pm
Местоположение: Sofia / Sandrovo | София / Сандрово
Has thanked: 136 times
Been thanked: 20 times

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнение от Atlantique »

На новоизбраният директор на БНР му е направило впечатление, дори от САЩ, фрапиращото съвпадение на жанрове и формати в програмите на БНР в един и същ час. Тези и други наблюдения за аудиторията, и начини за предлагане на програмни продукти - в интервюто с Андон Балтаков:
________________________________________

AUDIO: 34:07 min.
Интервю на Николета Атанасова с Андон Балтаков
https://stream.bnr.bg/storage/HristoBot ... ltakov.mp3

https://bnr.bg/hristobotev/post/101219612

Андон Балтаков: Ще вляза в Българското национално радио с изключително отворен ум и никакъв багаж
публикувано на 25.01.20 в 14:35

Изображение
Снимка: БГНЕС

В днешното издание на „Мрежата“ с новоизбрания генерален директор на БНР Андон Балтаков говорим за бъдещето на общественото радио и защо реши да участва в конкурса за избор.

„Аз бих помолил колегите, които са скептични по отношение на моето решение (да участва в конкурса за генерален директор) да имат по-високо самочувствие, защото България е част от обединена Европа и Българското национално радио е медия, която се е установила в тези 85г. като стожер на свободното слово, информацията, развлечението и културата. В решението ми се вплетоха две ценности, които аз нося. Когато човек е достигнал до известна степен на развитие, аз винаги съм вярвал, че човек трябва да даде нещо обратно. Истинското ми начало като журналист е тръгнало от тук. Дойдох да победя, но не вярвах, че ще спечеля“, каза Андон Балтаков.

В разговора коментирахме и нови възможности за финансиране на БНР.

Предложения за финансиране

„Българският рекламен радиопазар е много малък. Издръжката на БНР е някъде между 45 и 47 млн. лева. Целият рекламен радиопазар в България е около 22-23 млн. лева. Т.е. БНР не може да се издържа от реклама. Ако БНР използва целия си потенциал (за рекламно време, нормирано в Закона за радио и телевизия) на сегашните тарифи, БНР би погълнало целия рекламен пазар. Това е невъзможно. Затова предложих БНР да се откаже от рекламните приходи, но да получава конкретен процент или промил или от БВП, или от приходите от ДДС на физическите лица и корпоративния данък при фирмите, за да не може да бъде манипулирано от политическа или икономическа конюнктура.“

За развиването нови платформи за разпространение на съдържание

Една от възможностите според г-н Балтаков е генерирането на съдържание за „отложено слушане“ – подкаст. Като основни жанрове в него приоритет ще имат разследващата журналистика и публицистиката.

За евентуален натиск

„Аз не вярвам някой да си позволи да ми се обади. Ако се случи, моята работа ще е да кажа, че радиото звучи така, че да изпълнява обществената си функция“, каза г-н Балтаков.
Потребителски аватар
Atlantique
Мнения: 69
Регистриран на: ср сеп 07, 2016 8:02 pm
Местоположение: Sofia / Sandrovo | София / Сандрово
Has thanked: 136 times
Been thanked: 20 times

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнение от Atlantique »

https://www.capital.bg/printversion.php?storyid=4028963

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време
Генералният директор на БНР пред "Капитал"
От Весислава Антонова
14 февруари 2020


Визитка

Андон Балтаков има магистърска степен по бизнес администрация от университета "Йейл" и висше икономическо образование от УНСС в София. Започва новинарската си кариера като водещ в софийското радио "Витоша" през 1994 г., а през 1995 г. се присъединява към информационния екип на БНР - първо като преводач в Прослушвателната служба, а после като водещ на сутрешните новини до 2000 г., когато се премества в САЩ. След "Йейл" работи в управленските структури на големи медии там - седем години е в Associated Press, където е бил зам.-директор на департамента по стратегическо планиране и директор по дигитална продуктова стратегия, три години в CNN, където е старши директор бизнес операции, изгражда и управлява бизнеса за синдикирани видеопродукти. Две години е вицепрезидент на новинарския бизнес на ProQuest - най-големият агрегатор на информационни източници за академични и професионални организации, а после и главен оперативен директор на най-голямата информационна агенция за социални новини в света Storyful. На 22 януари Съветът за електронни медии избра Балтаков за генерален директор на БНР.


Казахте, че първото нещо, което ще направите в БНР, е да проучите документите за финансовото му състояние - какво видяхте в тях?

- Като бюджетна организация БНР няма право да има дефицит, но в момента той е огромен. Казвам огромен, тъй като става въпрос за повече от 10% от приходите, които медиата генерира. Дефицитът към момента е 5.5 млн. лв. Това са разходи, които не са били управлявани далновидно през последните няколко години. Държа да кажа, че разходният бюджет, който одобрихме преди дни, е рамка, която аз наследявам и имах прекалено малко време, за да направя корекции в отделните пера. Ако говорим в детайли - общите разходи на радиото са 54.9 млн. лв., от които 50.9 млн. текущи. Собствените приходи са 2.1 млн. лв., а субсидията - 47 млн. лв.

Ако се върнем на дефицита, трупането на негативи е започнало след подписването на договора с "Музикаутор". Разликата между сумата, която радиото е плащало на организацията до 2017 г., и периода след нея е 2.3 млн. лв. Въпреки увеличението на тези разходи не са били предприети никакви мерки. Нито се е увеличила държавната издръжка на радиото със значителен процент, нито собствените приходи на радиото по някакъв начин, за да поемат това вдигане на таксата за "Музикаутор". При смяната на двамата директори - г-н Александър Велев и г-н Светослав Костов, започва главоломно нарастване на дефицита и се взема вътрешно решение да не се плаща таксата за разпространение на НУРТС и през август миналата година радиото спира да я плаща. Става дума за огромни суми и едва сега, в началото на тази година, разпоредих да се възобнови плащането на това задължение към НУРТС. Натрупаните просрочия поставят радиото в неизгодна позиция, имаме и краткосрочни към други доставчици на услуги за БНР.

Виждам също как са се формирали приходите от ефирна реклама, дигиталната почти не съществува в радиото като стабилен приходен канал, така че тази година има много работа да се свърши. Поел съм ангажимент към служителите на радиото и към синдикатите да не посягаме на фонд работна заплата и на работните места. Ще се опитаме да оптимизираме текущите разходи и да увеличим приходите, за да успеем да покрием дефицита, който се е образувал през последните години.

Какви са пътищата да се увеличат приходите на радиото? Не е ли свързано това със създаването на качествено и конкурентно програмно съдържание?

- Законът за радиото и телевизията в този си вид позволява излъчване на ефирна реклама до шест минути на час, но БНР няма никаква забрана върху дигиталната реклама. Имаме доста възможности по отношение на спонсорствата. Имаме издателска и музикална дейност. В момента законът се преразглежда от няколко работни групи, възможно е рекламата като приходен канал да бъде елиминирана за обществените медии. Затова е нужно създаването на устойчив модел за финансиране на обществените медии - като процент от БВП или от приходи към НАП - определен процент от събрания корпоративен данък. Но този трансфер трябва да бъде ограничен от минимални и максимални граници.

В момента разглеждам рекламната ни стратегия и смятам, че може да подобрим нашето пазарно поведение, за да можем да генерираме по-голяма стойност от единица рекламно време в ефира, който все още е водещият механизъм за генериране на стабилни приходи. Колкото е възможно по-бързо трябва да започнем изработка на дигитални рекламни продукти. Да помислим по какъв начин можем да ангажираме рекламодателите с различни позиции в нашите сайтове и да могат те да срещнат своята потенциална аудитория или потребители.

Прегледах частично изследвания, които ми бяха представени от други медии, и виждам, че основната ни програма "Хоризонт" се слуша от застаряваща аудитория, концентрирана в малките градове и селата, като преобладаващата част от хората са със средно и по-ниско образование. Предстои да поръчаме изследвания, за да можем да си отговорим дали интересите на аудиторията, която в момента ни слуша, намират място в съдържанието, което произвеждаме. Аудиторията, в която ние се целим - активна, млада, образована и професионална, намира ли своите интереси в съдържанието, което правим. Смятам, че го няма заредения контакт между съдържанието, което произвеждаме, и аудиторията, която ни слуша. Трябва да прецизираме програмната си политика.

Една от идеите за промени в медийния закон е отпадане на рекламата в обществените медии като възможност за приходи. Кой е положителният и кой отрицателният аспект от такова решение?

- За 2019 година приходите, свързани с рекламна дейност на БНР, са 1,1 млн. лв. Както виждате на базата на тези близо над 50 млн. разходи, които имаме, това е една незначителна част. БНР никога не е било основен играч на рекламния пазар. Да, радиото е ключов играч, когато става дума за привличането на голям брой аудитория. Преди "Хоризонт" е единствено радио "Веселина". Ако радиото реши да бъде активен играч на пазара, приходите биха се увеличили, но това ще наруши пазарния баланс на радиосектора.

Дори да увеличим със 100% приходите, които генерираме от реклама, това ще бъдат около 2 млн. лв., а това са 10% от рекламния радиопазар на България, който е около 21 млн. лв. Това ще са пари, с които да си покрием дефицита, но тотално ще дисбалансира сектора и това ще има ефект върху играчите и върху правото на избор на слушане на българските граждани - да има тази пъстра палитра от радиостанции, които в момента изпълват българския радиоефир. Ние сме и отговорни играчи на този пазар.

Ако се опитаме да привлечем повече рекламни пари от дигиталния пазар през онлайн присъствието ни, ефектът би бил същият. Но там ние все пак имаме по-голяма свобода, защото голяма част от парите, които българският рекламодател инвестира в реклама, отиват зад граница - 60% от пазара се контролира от Alphabet и Facebook. Ако ние и всички създатели на дигитално съдържание по някакъв начин започнем да привличаме аудитории и предоставим продукти - съдържание и изживяване за потребители, които гравитират около Facebook и Alphabet, както и начин, по който рекламодателите да постигнат същата тази ефикасност, която тези две големи компании предоставят, то тогава част от тези пари ще си останат в България и цялата дигитална общност ще може да печели. Аз не искам да се конкурирам на дигиталния пазар с другите играчи в България, тъй като парите са много малко. Моята цел е да се конкурирам с големите играчи, защото там са истинските пари.

Каква е адекватната бюджетна субсидия за БНР според вас?

- Ако направим правилно разпределение на труда и разберем колко струва производството на програмата, тогава ще мога да дам едно точно число колко струва в сегашния му вариант истинската издръжка на БНР. Не мога да твърдя, че радиото е недофинансирано, преди да се запозная с детайлите по това как се харчат парите от държавния бюджет, които медиата получава. Защо ги харчим тези пари? Защо са подписвани тези договори? Каква е икономическата обосновка на едни или други разходи?

Трябва да се направи една реформа на начина, по който вътрешно функционира националното радио като една модерна икономическа организация. След като се запозная и видя къде са механизмите за оптимизация и подобряване на труда, тогава мога да кажа каква е истинската издръжка на радиото, защото тук виждам елементи, които са останали от социалистическо време по начина, по който се управляват процесите и функциите. Няма да стане за една нощ тази реформа, но когато знаем в дългосрочен план какъв е пътят, тогава ще е много по-лесно да излезем пред обществото и да кажем: това е нашата стратегия да оптимизираме разходите си, но за да произвеждаме обществения радиопродукт, това са средствата, от които имаме нужда.

Кои са заплахите пред общественото радио?

- Има външни и вътрешни заплахи. От външните на първо място поставям институционалната стабилност - законодателната рамка, която в момента се обсъжда. През нея трябва да се гарантира дългосрочната стабилност на БНР като институция, като обществено радио.

Журналистическата самостоятелност. Не само в България, навсякъде по света различни типове интереси проявяват претенции към журналистическата независимост. Въпросът е доколко е силна една медиа, за да устои на подобен тип натиск. Аз съм поел ангажимент, че съм гарантът на тази независимост и вътре и вън. За мен най-важното е независимостта на радиото да бъде запазена.

Другата заплаха е финансовата обезпеченост, за която говорихме, защото наистина трябва да намерим един устойчив модел на финансиране.

Конкуренцията. Не можем да си мислим, че ние като обществено радио съществуваме във вакуум. Нашите конкуренти са много по-гъвкави, адаптивни, приспособяват се по-бързо поради факта, че са по-малки и имат повече достъп до по-висок капитал. Трябва да си даваме сметка, че аудиторията ни еволюира много бързо и това е процес, който не можем да контролираме, а трябва да се адаптираме наравно с хората, които ни слушат и потребяват нашата информация. Всеки носи у себе си мобилния телефон и знаем, че там достъп до ефирно съдържание няма. Къде сме ние на това мобилно устройство и как привличаме тази аудитория, която не слуша радио по ефира? Готови ли сме да посрещнем предизвикателството на новите форми на присъствие на радиото на тези устройства?

От вътрешните предизвикателства - това е още по-доброто развитие на творческото съдържание. Създаването и реализацията на журналистиката в радиото да започнат да стават по-динамични.

Организационната структура също е предизвикателство. Има процеси и модели, които не са променяни от предишния икономически строй в България - това са неща, които създават пречки за по-гъвкавото и бързо управление в БНР.

Трудовата мотивираност и екипността в медиата. Бях неприятно изненадан да видя как екипи не си говорят помежду си. Така се създава една невидима стена в свободния приток на идеи и на различни виждания, което пък прави програмите монотонни и това се усеща и в ефир.

Дал съм обещание през първите шест месеца да направим тотална ревизия на начина, по който се формира възнаграждението в БНР, за да може да се повиши мотивацията на хората. Да имаме предвидим финансов растеж. Това са факторите, които виждам като предизвикателство, не бих ги нарекъл заплахи.

А какви са възможностите пред БНР?

- Не искам да звуча като прогноза за облачно време, тъй като радиото има невероятен потенциал като медиа. Тук работят много добри професионалисти, на които просто имам усещането, че трябва да им се даде свободата на действие, за да могат да развият пълния си потенциал. И наистина да създават едно съдържание, което да отстоява мисията ни на обществена медиа. Радиото е и важна културна институция. Проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителната си енергия обществото. Вярвам, че с идеите в концепцията ми и с усилията на всеки от екипа в радиото, ако прегърнат каузата за по-добро бъдеще, нещата наистина ще се случат.

Кои са първите ви неотложни задачи в радиото?

- Започвам с ръководния екип. Не може една организация да функционира без стабилен и визионерски ръководен екип. Хора, които да споделят вижданията ми за развитието на радиото. Дал съм си 30 дни той да бъде попълнен, след което да започнем да изпълняваме стъпка по стъпка стабилизационна програма. Стабилизиране от гледна точка на финансовото ни положение и от гледна точка на микроклимата в медиата. Говоря за цялата система на БНР. За да могат хората първо да се отърсят от страха и после да развиват пълния си потенциал за това, което искат да правят.

Вие нямате управителен съвет, който сам да сте избрал. Налага ви се да управлявате с хора, назначени от вашия предшественик. Как работите с тях? Без тяхната подкрепа ще ви бъде много трудно да извършите промените, заложени в концепцията ви?

- Да, така е. И и затова първото нещо, което исках да разбера е, дали този управителен съвет подкрепя концепцията ми за развитието на радиото. Тя е много различна от онази, зад която са застанали, преди аз да дойда. Досега срещам само подкрепа, мисля, че работим добре. В крайна сметка всички се интересуваме от едно - доброто бъдеще на националното радио. Всякакви емоции и връзки с миналото не би трябвало да влияят на общата цел.

Интервюто взе Весислава Антонова

Андон Балтаков: "БНР е важна културна институция - проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителна енергия обществото."
Изображение
Фотограф: Надежда Чипева

© 2001 – 2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Уеб разработка на Икономедиа. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Потребителски аватар
RADIOTO
Мнения: 3020
Регистриран на: вт юни 28, 2016 7:49 pm
Has thanked: 2642 times
Been thanked: 2665 times
Контакти:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнение от RADIOTO »

Андон Балтаков иска от СЕМ предсрочно да прекрати договора му за управление
Генералният директор на БНР поиска оставката на министъра на културата Боил Банов

https://bnr.bg/post/101360594
Генералният директор на Българското национално радио е внесъл тази сутрин в Съвета за електронни медии писмо, с което уведомява председателя на надзорния орган Бетина Жотева, че би искал договорът, с който е поел управлението на БНР, да бъде прекратен предсрочно, считано от 1 ноември.

"Изключително съм възмутен от липсата на управленска воля за промяна в българската нормативна уредба, която да гарантира независимо и напълно свободно от политически вмешателства обществено Българско национално радио", подчерта Балтаков пред БНР.

Според Андон Балтаков, в доклада на министъра на културата Боил Банов, с който се предлага проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, е подменен текстът, одобрен от БНР. Основните промени, за които настоява Общественото радио, са изключени от внесения текст, но под тях стои одобрението на Генералния директор на БНР, получено преди месец за друг законопроект, обясни Андон Балтаков.

„Знаете ли кое е най-ужасното, което показва изключителната наглост и арогантност на тези, които са написали този доклад – Боил Банов и неговия екип? Те са взели от моето мотивационно писмо параграфи, в което аз съм мотивирал друг законопроект за радиото и телевизията и са ги сложили, че едва ли не аз подкрепям този законопроект. Манипулира се и се фалшифицира моето мнение като генерален директор на Българското национално радио", аргументира се Балтаков.

Законопроектът, който е предложен на обществото за обсъждане, не е проектът на закон, в който работна група от БНР, БНТ, СЕМ, различни министерства и медийни експерти са инвестирали стотици часове и познания, категоричен е Андон Балтаков.

„Последният вариант на проекта, който е при мен, е с дата 25 юни 2020 година. Изпратен е до БНР на 10 юли. Аз имах един месец да дам становище по някои от въпросите, които имаше Министерският съвет, аз съм ги дал и съм ги входирал в Министерството на културата на дата 10 август. Месец и половина по-късно ние получаваме законопроект, който БНР не е виждало. Там стои името на Българското национално радио, че е изработен този законопроект в работна група. Не, не е. Затова може би г-н Боил Банов трябва да си подаде оставката, защото той манипулира работата на една работна група.“
„Това, което изключително ме възмути, е фактът, че се твърди, че БНР подкрепя този законопроект. БНР подкрепи друг законопроект, който всъщност не е поставен за обсъждане пред обществото. Липсват членове от закона, върху който ние сме работили - поне 7 или 8 члена, които ние лично сме поставили и аргументирали, аз лично съм мотивирал тяхното присъствие, които касаят управлението на обществените медии“, поясни още генералният директор на обществената медия.

„Липсва начинът, по който ще се управлява. В този закон ние бяхме поставили много ясни позиции. Не може да има една обществена мисия и един нов начин на финансиране и те да бъдат управлявани или организирани по стар начин. Става въпрос за начина, по който е отговорен генералният директор, за начина, по който се формират управителните съвети“, допълни Балтаков в предаването „Нещо повече".

„Няма значение дали е Андон Балтаков или Христо Петров генерален директор. Българският закон е несъвършен. След две години, ако аз си изкарам целия мандат, ще трябва да предложа нов Управителен съвет. Той ще работи с бъдещия генерален директор.“

"Става въпрос наистина за поставяне на фундаментите на обществените медии в България. 20 години и повече обществото иска да има гарантирано свободни, независими обществени медии и продължаваме да шикалкавим и продължаваме да правим чисто от административна гледна точка да се търсят вратички, за да могат да се оставят вратички. Затова БНР в частност, не мога да говоря за БНТ, да могат да се прокарват политически интереси. Не мога да го допусна това нещо".

„Аз искам Българското национално радио да бъде политически и икономически независимо, от ден първи. Премахваме страха. Творчески и финансово сме стабилни. Оттук нататък не би трябвало БНР – съкровище на българското общество, да бъде подлагано отново да бъде разменна монета. На кого – това е моят въпрос. Защо отново се поставя стабилитета на БНР, за да се обслужат нечии интереси?“
Потребителски аватар
RADIOTO
Мнения: 3020
Регистриран на: вт юни 28, 2016 7:49 pm
Has thanked: 2642 times
Been thanked: 2665 times
Контакти:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнение от RADIOTO »

Директорът на БНР Андон Балтаков оттегли оставката си

https://bnr.bg/post/101365513/direktora ... tavkata-si
След като получи подкрепа от екипа на БНР, генералният директор Андон Балтаков оттегли оставката си, депозирана в Съвета за електронни медии.

Миналата седмица Балтаков поиска предсрочно прекратяване на договора му за управление от 1 ноември в знак на протест срещу качения за обществено обсъждане от Министерство на културата проект за промени в Закона за радио и телевизия, в който липсват текстове, одобрени от БНР при обсъждането в работната група по промените.

Решението на генералния директор да оттегли оставката си дойде по време на Общо събрание след настояване от работещи в БНР и най-вече на кореспонденти от страната. Аргументът им беше, че ако той не го направи, това би означавало бягство от проблема и предателство спрямо тях. В отговор Андон Балтаков заяви:

"Отивам в СЕМ, да си оттегля оставката, наистина, накарахте ме, накарахме ме. Дори в момента не ме интересува - сега, когато започнах да мисля в дълбочина - дали този закон ще влезе, или няма да влезе в Народното събрание. Има много по-важна работа, а тя е наистина БНР да стане обществено радио… Последните два дни започвам да виждам, че лешояди кръжат около БНР. Срещу нас има хора или позиции, които не отговарят на начина, по който ние искаме да работим и да живеем в това общество. В тази битка трябва да сме заедно".

Андон Балтаков заяви на събранието, че стои зад думите си относно качения за обществено обсъждане проект за промени в Закона за радио и телевизия:

"Тази позиция, която публично изразих и която след това доразвих в общественото пространство, заставам зад всяко едно нещо, което съм казал. Първо - така не се прави демокрация. Второ - така не се прави законопроект. Трето - така не се манипулира общественото мнение. Точка".

Генералният директор на БНР отчете също, че заедно с ръководния екип на радиото за девет месеца са стабилизирани финансовите устои на медията. Също така съобщи, че преди 3 седмици председателят на Сметната палата му е връчил проект на одитния доклад за дейността и финансовото управление на Радиото през период от две години и девет месеца. В него има 12 препоръки, с които БНР ще се съобрази, но по някои констатации в доклада Радиото ще възрази, тъй като са неточни или извадени от фактически контекст. И още:

"Получих едно писмо от председателя на Сметната палата, с което ми каза, че в общественото пространство са се появили копия - снимки, на част от доклада. То не е изтекло от БНР. Защо? Защото целият доклад беше само и единствено при мен. Колегите, които работиха - осемте колеги, които работиха по този доклад, те имаха само копия".
Потребителски аватар
RADIOTO
Мнения: 3020
Регистриран на: вт юни 28, 2016 7:49 pm
Has thanked: 2642 times
Been thanked: 2665 times
Контакти:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнение от RADIOTO »

СЕМ откри процедура за избор на генерален директор на БНТ

Днес, 05 май 2022 г., Съветът за електронни медии, в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, обяви с 4 (четири) гласа „за“ и 1 (един) глас „въздържал се“ процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

https://cem.bg/displaynewsbg/811
Отговори

Върни се в “Медии / Media”